Сред най-честите изисквания за прием в университет в чужбина, е мотивационното писмо. Именно то е и една от стъпките на кандидатстването, по време на които бъдещите студенти изпитват най-големи затруднения. Част от международните висши училища имат конкретни изисквания за информацията, която очакват да съдържа едно мотивационно писмо. Други обаче, оставят избора какво да споделят на самите кандидати. И двата варианта имат своите предимства и недостатъци. При първия – рискувате да не успеете да демонстрирате своята креативност и „меки умения“. При втория – има шанс да тръгнете в напълно грешна посока и да предоставите твърде много ненужна информация.
В комбинация със стреса, който неминуемо е част от планирането на образование в чужбина, грешния подход при писането на мотивационно писмо, може да ви изиграе наистина лоша шега. Добрата новина е, че има няколко основни неща, които университетските рекрутъри очакват да намерят в него. Освен основните – интереси, цели, допълнителни квалификации и умения, има още няколко детайла, които е добре да добавите към кандидатурата си за университет в чужбина. Ето ги и тях:
Защо избирате да продължите своето обучение в чужбина?
Разбира се, първият въпрос, на който трябва да сте готови да отговаряте е този. Защо образование в чужбина, а не в родната страна? За вас причините може да са очевидни, но е добре да се подготвите с ясни аргументи в полза на образованието зад граница.
Няколко неща, които да НЕ пишете в мотивационното си писмо:
- Просто искам да се преместя в чужбина.
- Мечтая да си намеря половинка от друга държава.
- Имам приятели, които учат в друга държава. Казаха, че е готино.
Вместо това напишете:
- Искам да придобия международен опит – в личен и професионален план.
- Интересувам се от културата, историята и езика на вашата държава. Бих искал/а да ги опозная и преживея.
- Харесва ми идеята да комуникирам с хора от различни националности. Вярвам, че бих се справил/а и интегрирал/а добре в една такава среда, а също и да допринеса за нейната многообразност.
Демонстрирайки сериозно отношение към възможността за преместване и живот в чужбина, показвате че сте кандидат, който се отнася отговорно и към своето обучение в избрания университет.
Имате ли някакъв международен опит (обучение, работа, пътуване, по-дълъг престой в чужбина)?
Докато селектират най-добрите кандидатури, университетските рекрутъри са наясно, че преместването в чужда държава с цел образование не е „лъжица за всяка уста“. Добре е да покажете достатъчно увереност, че можете да се справите с тази промяна и да се приспособите добре на новото място. В противен случай, проверяващият мотивационното ви писмо може да сметне, че все още не сте готов/а за тази стъпка и да допусне, че е възможно да се отпишете от програмата скоро след старта на обучението си.
Няколко неща, които да НЕ пишете в мотивационното си писмо:
- Никога не съм бил/а в чужбина, но ПРЕДПОЛАГАМ, че ще ми хареса.
- Досега всяко мое пътуване в чужбина е завършвало зле, но се НАДЯВАМ, че този път ще е различно.
Вместо това напишете:
- Въпреки, че досега не съм живял/а или учил/а в чужбина, ми харесва идеята да пътувам и опознавам нови култури. Поради тази причина съм в търсене на възможности да разширя кръгозора си, докато правя нещо, което обичам.
- Поради това, че никога досега не съм пътувал/а в чужбина, прочетох много информация за тази държава, за да се уверя, че е правилното място за мен. Ще бъде предизвикателство да живея и уча сам/а в друга страна, но съм сигурен/сигурна, че мога да се справя!
Не е задължително да имате международен опит, за да паснете на представите на университета за „добър кандидат“. Добре е обаче, да успеете да ги убедите, че сте наясно с трудностите, които може да възникнат и сте напълно готови да се справяте с тях.
***
Докато очаквате втора част на нашия наръчник, можете да гледате и лекция от Ted Talks, на тема писане на мотивационно писмо:
