Приемът в първи клас е вълнуващ, колкото в университет. Разликата е, че вълнението на първокласниците е пренесено изцяло върху родителите. Повече от година текат проучвания, правят се схеми, анализи, търсят се мнения на други родители и…, да, тече усилена подготовка – занимания вкъщи (всеки ден), частни уроци (!), различни видове мотивация от типа „ако не учиш сега, … в бъдеще“.
За всички отстрани може би тази кампания изглежда истерична и излишна лудост, но за родителите на бъдещите ученици не е никак лесно да възприемат мисълта как детето ще премине в един от най-важните етапи в живота си – стартът на образованието. Мислите как ще се справи, как ще го възприемат и най-вече как ще го обучават се въртят в кръг.
Ако тече подготовка за изпит, бабите и дядовците въздишат: „Милото дете, тези задачи дори и аз не мога да ги реша!“, родителите гордо поклащат глави и политат над земята, та почти в небесата. Въобще, еуфорията е нещо средно между тази от абитуриентски бал и сватба.
И ето на, щом излязат резултатите от класиранията, учениците трябва да бъдат записани в избраното училище. Усилията са възнаградени и остава решението къде да учи детето. И как да изберем.
- Като че ли един от най-важните си остава учителят. На някои места има възможност да се избере учител, дори може да е семеен познат или „да се знае“ от други родители. На повечето места в София учителят става ясен на първата родителска среща през септември, така че прескачаме личните предпочитания и се насочваме към по-общите и достъпни. Например:
- Удобство за придвижване до училището или осигурен транспорт. Това е една от първите „отсеячки“. Би било добре дори да се кандидатства само в училищата, които отговарят на това изискване – осигурен транспорт от училището или близо до вкъщи (доколкото е възможно), близо до работното място на (поне) единия родител, възможност някой да води и взема детето от училище. Поне за 4 години това ще стои на дневен ред всяка сутрин и всяка вечер.
- Как е организиран приемът. В някои училища приемането е само по местоживеене, в други – може и по месторабота. Ако имате училища наблизо, макар и не съвсем по вкуса Ви, подайте документи за всеки случай поне в едно.
В някои училища има изпит, събеседване или друг вид форма на проверка на нивото на кандидата. Като че ли започват да стават все по-предпочитани, защото дават заявка, че искат да постигат резултати. Ако сте избрали училище, в което приемът е с изпитна форма, подготовката е задължителна. Не че детето Ви не е умно или схватливо, просто е деня на изпита на всички други деца задачите ще са познати и при изключително голямата конкуренция (500-600 кандидати за 80 места) може да не се справи по-добре от предварително подготвените. Някои държат на частни уроци, други правят подготовката вкъщи.
В някои училища приемът е по реда на подадените документи. Има много добри сред тях и ако Ви се чака (в най-желаните чакането беше около 3 дни пред училището), нареждате се и чакате. Понякога се изисква и да живеете наблизо – преценете колко искате това училище и дали е по Ваш вкус да предоставяте не съвсем реална бележка за местоживеене.
- Занималнята. До момента детето Ви е посещавало целодневни занимания и Ви устройва, защото сте работещи хора. Добре е да се провери дали и в избраното училище има възможност за целодневна ангажираност. В някои училища има занимания за децата след часовете в групи по над 35. Вероятно за предпочитане са по-малките групи и допълнителните занимания.
- Учебната програма. Разбира се, тя е „спусната“ от министерствата, но също така всяко училище има възможност да си добави, измени и обогати при желание и амбиция. Важното е дали учебното заведение дава в повече на ученика – като избор от допълнителни предмети, развиващи дейности. Важно е и дали подхожда на темперамента и донякъде на желанията на детето.
- Финансовите измерения. Този въпрос изглежда труден, но само на пръв поглед. Иначе е изключително семпло – ако финансирането на началното образование Ви затруднява, изключете частните училища от Вашия списък. Не се чувствайте виновни, а ако наистина много настоявате детето Ви да учи в частно училище, направете всичко възможно да успеете за след 7-и клас или за университет. (Тук отваряме една скоба и призоваваме родителите, особено майките, да не се чувстват виновни по принцип – щом полагате усилия за децата си, значи сте добри родители. Не се сравнявайте и не си поставяйте грандиозни цели.) Ако да отделяте годишно между 5 000-6 000 лв. или 9 000-10 000 лв., или 20 000-25 000 лв., или повече, е във Вашите възможности, изберете училище в частния сектор – което Ви допадне най-много.
- Репутация на училището. За всяко училище може да се чуе и разкаже всичко – по форуми, между „потърпевши“, в интернет страниците. В началото е странно как родителят да обработи толкова много информация, но постепенно като че ли се избистря малко по малко. А и Вие най-добре си знаете на кого да вярвате.
- Послушайте сърцето си! 🙂
След като списъците са ясни, критериите също са дали малко светлина в трудното решение, остава и най-важният въпрос – къде детето ще е сравнително в свои среди, ще е свободно да се изявява и ще намери приятели/сродни души – къде ще расте най-щастливо! Защото в крайна сметка първи клас е продължение и начало на изграждането на една велика личност – тази на Вашето дете.
