Защо решихте да се занимавате точно с мода? Какво ви привлече в тази индустрия?
След като завърших гимназия заминах за Глазгоу, Шотландия, с идеята да уча живопис, но впоследствие установих, че бих предпочела да се занимавам с нещо ново и по-практично, тъй като аз вече имах професионална квалификация за художник, специалност Живопис.
След месеци лутане и чудене стигнах до решението това да е Мода, защото според мен тя не се отнася само до правенето на нещо красиво, а и също до изразяването на идеи и възгледи. Правенето на една дреха е като рисуването на картина – започваш от един бял лист, на който рисуваш вижданията си по дадена тема.
Тъй като модата е една от най-големите индустрии в света, защото хората по дрехите посрещат, можеш да достигнеш до много повече личности и да им въздействаш. Чрез това как един човек се облича можеш да разбереш много за самия него. Облеклото е отражение на вътрешния ни свят. Ето защо модата заема огромна роля в ежедневието на всеки. Цветовете, формите и материите създават различни усещания. Въпреки че много хора отричат, за мен тя е изкуство и е пряко свързана с психологията на човешките възприятия.
Как се спряхте на университета си и конкретната специалност?
След като се спрях на специалността, изборът на град стана много лесен. Избрах Милано, тъй като той е в центъра на модната индустрия. Разучих университетите в които се преподава на английски, тъй като не знам италиански, и се спрях на NABA (Nuova Accademia di Belle Arti). Университети с английско преподаване са 3, но отзивите за NABA бяха само положителни, за разлика от другите университети. Също така специалността ми хареса повече, защото е комбинация от моден дизайн и модна комуникация, което дава повече възможности за развитие в бъдеще.
Труден ли беше изборът България или чужбина? Кое наклони везните в крайна сметка?
Разбира се, да избереш да се разделиш с всичко познато и всичко, което обичаш, е много трудно. В крайна сметка реших да замина, защото образованието в чужбина е много по-добро и завършваш много по-подготвен отколкото би могъл в България. Най-простият пример е, че за един семестър в Милано аз вече имах ушити 10 готови рокли и поли, и не само, а в България за същото време имат 1-2 поли.
Освен това ученето в чужбина отваря много повече врати поради многобройните и разнообразни контакти, които създаваш. Също така, поради това, че курсът, е интернационален, успяваш да се запознаеш с хора от най-различни места и култури, което спомага за разширяването на полезрението и допринася за обмяната на различни идеи и възгледи, което обогатява и те прави много по-отворен към хората и приемането на различията.
Как протече кандидатстването? Има ли нещо, за което трябва да предупредите бъдещите кандидати?
За мен кандидатстването протече много плавно, без каквито и да било проблеми. Изискванията бяха да представя портфолио, в което можеше да има всичко – от картини и рисунки до скици на дрехи. Няма никакви ограничения. Важното е да покажеш, че си артистичен. Освен това трябваше да напиша мотивационно писмо и да представя сертификат IELTS с ниво, което може да изкара всеки. Най-трудно и досадно беше събирането на всички необходими документи за самото записване. С помощта на слънчевата Петя Ламбова от Sky Lines и тази работа беше свършена по най-добрия начин.
Кое е най-важното нещо, което научихте от образованието си дотук?
Най-важното е, че се научих да шия. Преди това нямах представа как да държа иглата. Освен това научих какъв е целият процес от идеята за една дреха до реализацията ú. Учителите ни са хора, работещи за едни от най-големите имена в индустрията и поради тази причина успяват да те подготвят много добре за света на модата.
А кое е най-трудното нещо във вашата специалност? Имаше ли нещо, което ви изненада в обучението?
Най-трудното е да успееш да смогнеш да направиш всичко за изпитите, защото повечето от нещата, особено шиенето, не стават за един ден и също така е много като количество. Поради тази причина много хора отлагат изпитите си за следващата сесия, това е нещо обичайно за студент по мода. Стресът е огромен и доста хора се отказаха в края на първия семестър. Нещото, което ме изненада, е обемът на работата, но по хубав начин усещаш, че се развиваш с всеки изминал ден.
Има ли добри възможности за кариерна реализация по специалността?
Сферите, в които можеш да се развиеш след завършването са безброй много, тъй като предметите, които се изучават, са много разнообразни. Имаш възможността да избереш сферата, която е най-интересна за теб.
Университетът съдейства за намирането на стажове по специалността в най-добрите фирми, защото спонсори и сътрудници са едни от най-известните италиански имена в индустрията. Освен това постоянно се предлагат различни конкурси, в които да участваш и да блеснеш.
И за финал, какво бихте казала на младите хора, които тепърва обмислят да занимават с мода?
Това, което трябва да знаят е, че не е лесно и трябва да са сигурни, че наистина го искат. Широко разпространено е мисленето, че модата не е нещо трудно и не изисква усилия, но само защото не се учи по учебници, не го прави по-лесно от останалите специалности.
За да се занимаваш с мода и да бъдеш успешен преди всичко трябва да си креативен, защото всеки може да направи нещо красиво, но не всеки може да създаде нова тенденция.
*Интервюто е публикувано в сп. „Образование и специализация в чужбина“.
